8 ago 2016, 19:37

Навик 

  Poesía » Otra
392 1 8

научени да мерим славата на пътя

със собствената мярка на ръста

изгубваме усещането за посока

и тихичко потъваме в пръста

 

да там е тъмно топло и уютно

и някак тясно пълно е с копнеж

отпиваме от соковете на земята

и тръгва вертикалният градеж

 

претегляме товара на делата

нали все пак нагоре ще вървим

и се кълнем пред синевата

че няма с нищо да я нараним

 

неволно всеки път се срутва

идеята за вярност и за чест

дори в представата за свободата

а после съжаляваме мига злочест

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??