danisab (Ниела Вон)
214 312
26 nov 2007, 21:28

Навик по окръжност 

  Poesía
551 0 5

Трудно е да го обичаш, знам.

Трудно, но дали е невъзможно.

Минеш бариерата отсам

и те тласне мисълта тревожна -

дали... ако... ами..

Назад се връщаш в полумрака,

мокриш колена в тъмните треви,

но утре може слънце да те чака.

Премяташ полусън - затвор,

където всичко сенкобродно шепне,

търсиш паяжинен отговор,

където заблудено насекомо да залепне.

Светлолъчен утринен баланс

връща те в онази стая -

будиш се до него. Транс.

Той дали ще те познае?

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми стила ти...Поздравления!
  • Всичко е сън. Реалността също. Стихът ти носи транса. Някак лежерно замислен... и сънен.
  • И аз се докоснах до недокосваемостта!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ, ЧУДЕСНО!!!
  • Прекрасна творба!
    Много вълнуваща.С обич.

  • "но утре може слънце да те чака.

    Премяташ полусън - затвор,

    където всичко сенкобродно шепне,

    търсиш паяжинен отговор,"



    Дали,възможно е,кой знае?
    А може би изобщо затова
    и слънцето по утрото гадае.
    Къде е границата на съня?

    Поздравления!Стихът е вълшебен!
Propuestas
: ??:??