Кога ли те срещнах?
Преди години или само преди няколко вчера?
Няма значение.
Докоснал си всяка моя частица от време.
Откак си в живота ми,
знам, че си бил винаги в ума и сърцето ми -
като безпокойство неясно
за нещо липсващо,
неопределимо, не-речено.
С черти невидими, поглед, очи,
а само усещане -
бил си неизменно навсякъде,
където съм срещала себе си.
Ти си времето,
повдигнал завесата на скрити желания;
намерил път
към най-съкровените тайни запазени;
докоснал детството,
в спомена сякаш до мен оживяваш;
в плач и смях ме прегръщаш,
не бягаш, а просто оставаш.
Ти си времето,
което ще добави сребро във косите ми;
което ще отрази светлината,
сред мрежа от бръчки, в очите ми;
което ще милва старостта на ръцете,
топлината запазили;
което ще положи
последна целувка на устните жадни.
Ти си времето,
което ме срещна навреме и толкова късно...
Но което обичам
и живея с всеки дъх до смърт и безсмъртие.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados