7 oct 2009, 17:06

Навярно... 

  Poesía » De amor
797 0 3

Навярно ТОВА е животът.

Навярно нещата се случват така.

Навярно и на теб ти се случва да попаднеш в оковите на ТОВА.

Нима ТОВА е нормално –

да чувстваш слабост сега,

когато за силен се имаш,

изпитал всичко ОНОВА.

И защо то отново се случва?!

И защо позволяваш ТОВА?!

Нали ти сам си разказвал-

„съзнанието творяло действителността”.

Така, че престани да мислиш!

Така, че забрави за ТОВА,

Което реално се случва

и, навярно, не е на шега.

Може би кратка нужда е ТОВА,

за да си спомниш ОНОВА,

което някога живяло е,

но то завинаги ще си остане ОНОВА.

И понеже явно в живота случва се така.

Замисляш се и пак си казваш –

ТОВА не е така, както беше ОНОВА,

но общото е във ТОВА,

че случва се, защото чувстваш,

така че забрави че имаш само ти вина.

И не забравяй!!!

Участниците във ТОВА са двама

и всеки има своя рана,

не превръщай ТОВА във драма

и не дълбай във тази яма.

Отвори душата си за всичко,

 за което тя жадува,

а, когато се засити,

 тя сама ще се сбогува -

Със ТОВА , което ще е вече ОНОВА,

Защото явно в живота случва се така.

© Мег Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??