31 oct 2015, 0:25  

Навярно... 

  Poesía
387 0 7

Навярно неверен е тонът

и Тъгата свири фалшиво

с дебелите пръсти на Болката.

Навярно Страхът си отива.

 

Разписано е всичко Писано,

но струните можем да скъсаме.

В просъницата от Истини

Свободната воля възкръсва.

 

Навярно неверен е тонът,

но Радостта ни е вярна.

И трябва, и трябва да можем

за най-малкото да сме благодарни!...

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Веси, за съжаление много малко хора наистина имат в душата си благодарност! Хубав финал!
  • Благодаря на всички...
  • Трябва да се научим да благодарим за всеки миг понесен ни със радост,
    за всеки миг най-труден, но значим, да благодарим. Урок е той навярно!
  • Поне радостта да е вярна и да сме благодарни. Харесах. Поздрав veesii70 (Веселка Стойнева)!
  • Не случайно носиш името Веселка! Имаш печатна грешка ,,волЯ". Много хубав стих! Поздравления!
  • Хубав стих!Трябва да сме благодарни за всеки миг!Поздравления!
  • Интересен текст. Поздрав!
Propuestas
: ??:??