И мравките усещат, че е лято,
полазили по слънчевата пита,
но помнят как търкаляха зърната,
и мелеше ги буен дъжд с копита.
А в светлата душа е много жарко.
Икар не иска вече да полита.
И само пеперудите за малко
под Слънцето танцуват компарсита.
Уж пазя се от него с очилата - залепнала топлийка към магнита.
А То ми управлява май ината
и подчинава жаждата ми скрита.
Изпраща лъч разтапящ и опасен
и аз не мога да му се наситя.
Невидим и обичащо-прекрасен!
Към Него гледам, гледам го в очите.
https://m.youtube.com/watch?v=FipkHoK5urE&feature=share
© Todos los derechos reservados