1 nov 2006, 12:35

Навън се зазорява... 

  Poesía
634 0 6
Навън се зазорява, ден нахлува,
светълина разпръсква розови лъчи.
В очите ми от болка привалява
и капят в скута ми сълзи...
Тревожна нощ, въртях се,като дива,
събудих се преди да се развидели.
Уплашена, като подгонена кошута,
душата място не намира...и тъжи.
В треперещите длани стискам,
надежда малка, като синапеното семе,
В молитва тиха я изричам...и чакам
с трепет. Нали за всичко Боже има време! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??