Навърших 7600 дни и извиках множеството

24 may 2006, 11:53

Poesía

608 0 2

На търг за всеки от тях

Със стократно по висока цена

След поканата

Дочух деца

“Пуснете ги да дойдат при мен”

Дребни очички възпалени от ранни възприятия

Се завъртяха около мен

Залепнал за леглото

Умиращ

Отвращаващ

“Пуснете ги да си вървят”

И сам си създадох спокойната самота

Която обаче ме изненада

С изблъскваща

Сила връщаща

Ме в мислите ми

Затварях сетивата си и вървях

По пътя срещах старци дъвчещи момичета

Разтегната в розовите граници на девичество

Но това не беше важно

Защото всички те бяха (в) мен

Когато се връщах намирах още една мисъл

И огледало за се огледам

За да видя себе си в плен

На себе си

2004

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dexter_walrus (Десислав Илиев)

2006-05-24T12:38:44+03:00

ето ти точките и запетайките ...,.,,,., и един !
ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

2006-05-24T12:19:22+03:00

НЕ!!! Така НЕ!!! Не намирам особен замисъл... и НИКАКВО УВАЖЕНИЕ КЪМ ГРАМАТИКАТА НА ДЯДО ВАЗОВ и БОТЕВ! Няма една точка, зпетая и...
АБЕ С ЕДНА ДУМА - БОЗА !!!
Като свикнеш да пишеш нормално ще има и по-високи бележки, сега - 2 !