Не плача аз, а много ми се плаче,
но мъжко съм момиче – няма как,
довчера беше селското простаче,
а днес е градски и голям простак.
Цървулът ли мазолите му стиска,
настъпвам ли го някак си все там?
Той – мижитурка – аз съм просто ниска,
уста назаем мога да му дам.
Навсякъде е май една и съща,
простащината. Скверният език,
душата ми наопаки обръща,
а той пък се приема за велик. ...