7 dic 2017, 12:42
Назаем
Назаем
Чувам те бряг,… и те виждам,
но краката ми вече не могат
да бързат по теб, като някога…
Краката ми вече са слаби
да тичат по теб, като вятъра…
Плитки са моите стъпки…
Сякаш, че призрак е минал
да търси следите на живите…
Чувам те бряг, как ме викаш,
но ръцете ми вече отслабнаха…
Не мога по теб да дълбая
надълбоко и вода да изкарам,
и жадно да пия от нея…
Сухи са моите кладенци,
като очите ми – сините…
Уж жив съм, а търся назаем,
сълзѝ от очите на живите!
Емил Стоянов
© Емил Стоянов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Виждала съм очите ти, Емо, и те никак не са сухи. Все е останал някой лакът, нокът или зъб – брегът чака....
-
Емо... Накара ме да изживея част от миналото си, когато стоях на брега на Дунав, погълнат от туптящия пулс на вълните и мислех, че няма на къде... Много силни стихове!!!
-
Силно с тежък финал...дано е само временно усещане! Весели празници!
-
Много ми хареса!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Стаси, с приятели като теб, винаги има бряг...и пристан. Прегръщам те.