Ракиено време преваля.
Сама си пия аператива.
Звъня, звъня, но чашата преля.
Цветята се усмихват красиви.
Ще си налея, още само едно.
То казват, с едно не върви.
Че ще моля съдбата, дано
сърцето вече не кърви.
Самотата е нещо ужасно.
Не е за мен това чувство.
Затова сега решавам странно
да поемам гордо направо. ...