Днеска не спорим. Само стоим. С пръсти обгърнали гърлата на чашите. Както преди - здраво вплели ръце, за да не губим себе си в мигове и секунди отронени - от кречетала, не от часовници. Не стискай твърде силно, чашата, че тънка е. Понякога от слабостта ни тиха, болката най-шумна е. А на мен все още иска ми се наздраве да си кажем. Без повод. Без причина. Без минало и настояще. Без “може би” и “ако”. До дъно живота си отново да изпием. На един дъх. Тъй както бе живян - безумно, лудо. Не спорим. Стоим. Неделно мълчаливи. Но страх ме е, когато пиенето свърши. Когато тихо пусна чашата и погледа ми стане равен, че пак ще видя, и ще чуя как стола ти изтраква във очакване, отново празен. А чашата ти пълна разлива се в очите ми... ...Наздраве!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Желая ти много здраве и щастие!!!