Целувай цветята в косите ми меки,
в дъги разходи ме – над птици да пея.
Рисувай ми в бурите мирни пътеки,
в реки ме разливай – в разхлада да крея,
че огън обагря ми кожата бяла,
в червено се стича, плътта ми разгаря.
В руини откри ме, направи ме цяла...
и книга съм. Страница в мен се отваря:
скицирам назрели череши и пролет.
В ръцете ми – рози, по устните – зов.
Крила ти дарявам, за теб да съм полет,
а ти си разлистено стръкче любов.