10 ene 2010, 11:00

Не... 

  Poesía » De amor
617 0 2

Преценки, обяснения, компромиси...
От тях нали се бях отказала?
Безплатно на мечтите си се возех,
и непосилна лудост в сърцето си бях врязала.

А днес... тегля на везни непознати
и то с мярка, която  души ме.
Търкам всичко с подпис от съдбата,
взривявам подсъзнания, уж неразрушими...



Не, не можеш да го оставиш да се случи!.
Дръж ме, някъде скрита заключи ме!
И нека душата ми бъде надупчена!
И нека в безкрайност да проклинам, каквото с теб имам!

И нека...  Без теб не бях живяла.
И  сетивата дори наполовина не усещаха.
И нека! Нека съм обречена, но цяла!
Нека... Без теб не мога нито край, нито смърт, нито вечност...

И нищо, нищо без теб няма да е както дишане.
Нищо! Дори да ме отровиш с твоя въглерод.
Нека съм втора, любовница, скришна.
Нека! Просто не ме оставяй да избягам от твоя живот. 


09.01.2010г.
гр. Сан  Фернандо



Не ме пускай да си отида, не знаеш колко много те обичам...

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??