Крещи ми в песен за сълзи, вожде!
Призови демоните на отчаянието,
посечи ме със мачетето и нека мойта кръв

е пътят към спасението ви.

Танцувайте вещици край кладата
на мойта съвест...
Черпете се с презрението на боговете.
Не грешете  само като мене...
Не предавайте сърцето си!

Раните ми са стърнища запалени...
Вятърът не е лек за ушите ми...
 Хапете ме... дерете ме...
Нека изкълват ми очите лешоядите.
Нека опитат червеите вкуса на сърцето ми.

Посипи ме със забрава слънце опарено!
Мълчете ми, пламнали и вие юлски звезди!
Нека бъда във саваната пътека от надежди изоставена.
Нека бъда и зъб раздрал невиждащите очи...
 
Моля ви, не грешете само като мене...
Не изоставяйте никога свойте мечти.