Той не бе роден за този свят,
разбра това, когато бе още малък.
Не мечтаеше да бъде богат
и не завиждаше на чуждия залък.
Живееше в царството на Янус*
от лицемерните придворни обкръжен,
за пари и власт готови
да сторят всичко нощ и ден.
Понякога щрихи и думи редеше
за вселена зад залостена врата,
а може би е по-добре да мълчеше
за недостижими без вина неща.
Вървеше с ръце в джобовете
под изливащ спомени дъжд.
Зад гърба му незапълнени гробове
шепнеха „Чест се дава веднъж!
Прекосяваше срещнати пустини
търсейки лек за душата,
но срещаше само покани за вино,
разлято в черепи с позлата.
---------------------------------
* – римски бог с две лица, символ на двуличието.
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados