Не беше заключено

20 jul 2015, 18:58

Poesía » De amor

577 0 2

Влизаш бос в мене.
Ходилата ти на
чистия паркет.
Чувствам всяка молекула въздух,
която вдишваш,
защото аз съм
въздухът.
Чувам
всеки удар
на кръвта ти,
шепота
на мъжките ти
мисли -
твърди като плодова костилка,
като планина.

Чувам -
светлината
пада
с въздишка
по раменете ти.

Не бе заключено,
но как ме стряска
твоето докосване -
ходилата ти
на чистия паркет,
раменете ти
в потоци светлина
и погледът ти,
още
чужд.

А ти си вкъщи.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nellnokia (Нели Господинова)

2015-07-21T00:03:15+03:00

Хубаво е.
limeruna (Йоана)

2015-07-20T20:03:21+03:00

Потряскай малко врати и прозорци да се постресне и той Стихът ми хареса, интересен поглед върху класическа ситуация.