Не бива във душите да вали!
А слънцето да грее и сърцата да са млади,
искрени и чисти... като зрънце мънисто!
И вятър да ги брули, и дъжд да ги вали...
да чакат заедно дъгата.
Да тръпнат, от любов опиянени!
И утрото да ги събужда в единение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse