mellifluous (Инна)
15 22
4 sept 2011, 23:53

Не чакай интервю за любов! 

  Poesía » De amor
1230 0 4

Тя е там - безизразна и бледа,

звезда угаснала в нечия вселена.

Той е там - тъжен и безмълвен...

Кой посмя от него нея да отнеме?

 

Спомени заливат го за миг,

образът на най-желаната жена!

Погледът се спира, тя е там...

Навсякъде е черна тишина!

 

А той чака и сякаш се надява

тя отново да отвори своите очи,

в които бистрите потоци-искри на живота

се сливаха в океана на неговите все по-бледни мечти!

 

И сякаш сън е! "Събуди се!" - крещи на себе си той!

Какво ли не би дал да я прегърне...

Късно е вече... загубил е шанса,

неразбрал дали тя на чувствата му ще отвърне!

 

"Късно е... късно е!" - повтарял си той,

а тя лежала там спокойна и ледна...

Какво ли не би дал да чуе гласa ù,

осъзнал, че без нея той би бил непотребен...

 

И нещо пронизало тишината злокобна...

звън на развален будилник се чул в ранните часове на деня!

Отворил очи мъжът - потен и тъжен,

но сън, разбрал, било това!

 

И хукнал! Разбрал, че животът не чака поредна покана!

И тичал задъхан към свойта любов,

за да ù каже това - че без нея животът не струвал,

че тя е жената на неговия хаотичен живот!

 

Затова не чакай интервю за любов,

покана за среща в точен час!

А бързай! Не чакай в приемната стая,

а давай, раздавай, споделяй от раз!

 

 

 

© Инна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??