линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
8 jul 2019, 10:04

(НЕ)Чисто 

  Poesía » Otra
701 2 3

Отпивах от сълзите на леда.

Очаквах мъката му да ме стопли.

Бушуваше навън света

и наводняваше реки. И локви.

 

Присъствах в своя собствен ад

и някак свиквах с неговата жега.

Не схващах хищния ѝ глад

и празното, оставащо след него.

 

Рисуваха му хората очи

и учеха се да го мразят, и обичат,

а то опитваше се да мълчи.

Не искаше на него да приличат.

 

Прецеждаше душата му гнева

през парата на кипналия огън

и вдигаше наздравиците за това,

което вярваше, че могат и не могат…

 

 

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Марианка, много си мила и най-сърдечно изказвам благодарността си. Не съм наясно как се свързват едно с друго произведенията, а и някак не това е важно - който трябва ще (ме) разбере. Тъй като вече съществува печатно заглавие на произведение "Алкохол" и друго заглавие - "Луна в празна чаша" избрах да нарека тази си публикация (НЕ)Чисто. И се обяснявам, за да сме НаЧисто. НаЗдраве! Трогната съм от прочита, коментара, присъствието ти. До нови срещи!
  • RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева) - Благодаря, че поспря, за да ми оставиш добра дума, насърчение и вдъхновение. Сърдечни поздрави!
    Светулче - Приеми също моите най-искрени благодарности.
    Благодаря Ви!
  • Впечатляващ резонас! Промъква се, утихва за малко нейде из подсъзнанието и след миг започва да човърка с отговори- въпроси - има ли Го или не, до колко сме подвластни на опиянението от неговите наздравици?! Браво, Светлана, потънах надълбоко...
Propuestas
: ??:??