Не е нормално вече даже да не чувствам...

като знам колко много ти ми причини.

Но даже болка вече няма...

и от очите ми не капят сълзи...

а заклевам се, искам да ги върна...

да знам поне, че още чувствам...

Но след толкова много болка

и след толкова много тъга...

смаза сърцето ми... не е ли така?

Сега си щастлив, браво, радвам се за теб! 

Но замисли се някога какво остави за мен?

Освен спомена за твоята усмивка... мазна.

Остави ме сама, наранена... празна.