Не е истина, че те потърсих
и не е истина, че те съзрях...
Не е истина, че с такава лудост
теб тъй силно пожелах...
Не е истина, че за тебе мисля
и с теб заспивам през нощта,
и не е истина, че като те видя
от мене блика радостта.
Не е истина, че теб те има...
Може би съдба това е...
Но нищичко случайно няма
и една съдба събра ни двама!
© Люси Петрова Todos los derechos reservados