Зелени вълни в твоите очи
ме докоснаха, щом се видяхме,
едва доловимо усмихна се ти
и всичко без думи разбрахме.
Без мисли тревожни за утрешни дни,
свободни, без маски, откровени,
без много въпроси и красиви лъжи,
в топла прегръдка упоени.
Тихо и нежно премина нощта,
страстни, но още по-мили,
завари ни утро ръка за ръка,
сърца във съня доближили.
Не е любов, прошепна смутен,
а тихи, пламтящи, пленени,
изпълнени с нежност и втренчени в мен,
очите ти, все по-зелени...
© Маргарита Иванова Todos los derechos reservados