Невъзможна любов ли? О, Господи, няма такава!
Кой на буйния вятър извечния порив ще спре?!
Тя е космос и дим, и магия, гореща жарава,
тя живее дори и когато сърцето умре.
Невъзможна любов? Колко глупава, плитка измама!
Та нима притежание, сделка разумна е тя?!
Не, това е съдба, ти я носиш, спасение няма,
тя е властна царица и малка свещичка в нощта.
Тя те пази по стръмните пътища - дръзка и вечна,
тя ти дава смеха, свободата, кураж да вървиш.
Знай, за нея накрай свят не е прекалено далече
и когато я следваш, ще чувстваш, че волен летиш.
Тя не се побеждава и превзема, тя не е барикада,
тя не иска да знае за жалкия делник, скръбта.
Тя е лъч светлина, неугасваща огнена клада,
на която не рядко изгаря дори и смъртта.
Тя не ти е затворник и клетка не ù е привична,
"невъзможна" недей я нарича, а подай ù ръка.
Няма как да те спре ни земя, ни небе да обичаш
и да видиш изпъстрен с възможности светли света.
© Вики Todos los derechos reservados
Прекрасен стих, Вики!