2 may 2024, 19:35

Не е приказка 

  Poesía » De amor
210 0 4

НЕ Е ПРИКАЗКА

 

С тънка четка навярно невидим зограф

е рисувал дъха по стъклото ми –

своенравна лозница, с характер корав,

с коренища, забити в дълбокото.

 

Не за мен е уютът на тихия дом

и не ставам за роб и наложница.

Щом решил си – ела, но стори го без влом.

Не понасям бойци и безбожници.

 

На трапезата моя предлагам разкош –

хляб, замесен с коноп и коприва,

сладък мирис на гьозум, събиран среднощ –

щом луната в реката прелива.

 

После с тебе ще можем дори да мълчим –

не защото излишни са думите,

а защото каквото ми кажеш с очи,

е достатъчно огън да лумне.

 

И когато изтлее след здрача жарта

и притихнат любовните взривове,

ти недей обвинява безпричинно нощта,

че на пътя те спря самодива.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??