9 feb 2008, 9:59
Не е вечно
Как ме боли ей тука сърцето,
как страдам за теб,
съхнат цветята незнайно защо в полето,
може би и те плачат зa теб.
Падат сълзите, мъниста красиви,
падат отново за теб.
Всичко ридае в нощите сиви
и всичко това е за теб.
Гасне и слънцето, вече не грее,
не свети и кръглатра златна луна,
славеят, който по-рано все пее,
не пее - заспал е светът.
Но ще поникнат нови цветя
и аз вече няма да страдам за теб.
Слънцето пак ще огрее света
и аз ще живея за друг човек.
© Надежда Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
по-красиво стихотворение несъм чел!!изпълнено с любов,тъга,болка, но накрая завършва с надежда!"Но ще поникнат нови цветя..."!
прекрасно стихотворение поздрави!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
---------
Но ще поникнат нови цветя
и пак ще е пролет в душата.
Слънце ще върне надеждата
ще политне отново мечтата.
---------
Моето предложение за последна строфа.
с обич и уважение, мила Надежда.