Тишина е... Двамата мълчим.
Между нас стена ли днес " градим " ?
Посивя небето, не мечтае.
Няма нежност. Самотата вае
призраци от лед, с лик нетърпим.
Мракът със охота, всесломим,
бавно завладява... и тъжим.
Словото в душите ни ридае.
Страда любовта, че тишина е.
Можем ли сега да си простим?
Всеки поотделно тихо трае.
Гордост някаква ли си играе ...