Втурнах се... потъпках крехките цветя -
без свян. Крила прекърших,
паднах... изстинах
в аления плам
на огъня,
за да те имам...
и те имах...
Сега съм друга.
С исполинска мощ
крилата горели разтварям.
Не феникс... и ангел не съм -
гранитна скала. За тебе съм - нож,
разрязващ безмилостно гнилото! Силна съм!
© Здравка Todos los derechos reservados