ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
20 feb 2012, 1:07

Не идвай в този сън кошмарен... 

  Poesía » Otra
2858 0 28

Не идвай в този сън кошмарен…


                                                            На дъщеря ми - посмъртно

 

Пристигаш  нощем във  съня ми

красива като истинска богиня

и с грейнало от щастие лице.

С усмивка гледаш ме в очите

и спомняш си годините и дните,

когато…

уморена от игрите,

заспиваше във моя скут.

В душа, превърнала се във пустиня,

отново детски смях звучи,

и сякаш райската градина,

заменя мрачния  пейзаж.  

 

Но има сън във който,

яваваш се като в мираж.

Поискам ли да те прегърна

не чувам твоя глас,

а тялото ти  се смалява.

Накрая виждам как

и образът ти избледнява,

как всичко…всичко,

безследно се стопява.

Изчезва всяка връзка между нас,

остава само смътен, черен силует

и времето, което… сякаш спря.

Безпомощни увисват пак

протегнатите ми към теб ръце,

простреляни с поредната раздяла.

 

Не идвай  в този сън кошмарен…

Не искам  повече така

със теб  да се сбогувам…

Животът ми без теб осиротя,

не може  нищо да те замени.

Но обичта не отлетя

и чакаме със нея  всяка нощ,

до следващата  среща с теб…

но... в  сънища нормални.

 

А  спомените свидни,

гравирани във паметта ми,

пристигат  на талази -

не чакат те  покана.

Аз вече съм разбрал и знам,

че винаги, когато съм със тях,

преставам да съм сам.

Започва миналото да възкръсва,

а с него се завръща

любимата ми дъщеря

и нежно ме прегръща.

Искрят очите лъчезарни,

отново чувам бодрият й смях…

 

И в този миг, макар и кратък,

дори и мъката от тази,

отворена  кървяща рана,

престава…нечовешки да боли…

 


© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??