Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
28 mar 2010, 10:23

Не исках да обичам, но обикнах 

  Poesía » De amor
649 0 10

Тревожно беше сякаш век във мене
в закътаните кътчета на мислите.
Не исках повече да съм обичана
с фалшивата илюзия за щастие...
Не исках някого в живота си да срещам.
Покой и тишина ми стигаше, и бях  сама.
Не исках, и не можех да обичам
до онзи миг... на твоята доброта.
Тя беше плаха, вятърна милувка
със жажда за любов и светлина.
Със нея прикова ме, да поискам
завинаги със теб да се слепя.
Усетих как нахлу във мен стихия
на неудържимите ми ветрове и бури,
и да поисках, не можех да надвия
пороите, към теб течащи, диви.
Тогава пролетта тъчеше свойта песен
на стан от чудни шепоти цветущи.
В дъга ме сливаше със твойте длани
и в роза ме разпукваше със устни.
Не исках да обичам, но обикнах
тялото, душата, твойта доброта,
и името ти свято  на Богоносец -
останал в  кътчето на моята душа.
Сега те нося със венец в сърцето,
заплетен в моите мисли и мечти.
Не зная мога ли да те забравя и те нося
навярно докато ме има в мойте дни.

Djein_Ear 22.03.2010

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??