Понякога съм във филм
на пропуснати желания.
Понякога съм във влака
на несбъднати мечтания.
Няма нищо специално
да си тук подир небето.
Няма нищо специално
да вървиш навред полето.
Всичко е засегнато от вечността,
времето е спряло на мига.
Не си в идеалната среда,
не си в сбъдната мечта.
Но си днешната, моментната,
нечувана, невиждана съдба.
И дар си, щом си тук
не искай да бъдеш някой друг !
© Мирослава Todos los derechos reservados