Не искай да ме виждаш вече

3 mar 2009, 20:11

Poesía » De amor

838 0 1

Как да те обичам,
когато време не остана
и ще замина надалече,
но как да го отричам,
когато до теб застана

и знам - нищо не е същото вече!

Не ме разбирай погрешно -
хубаво със теб ми беше,
но зная - краят ще настъпи скоро,
а сърцето ми тъй грешно е
и душата ми не спеше,
защото краят ще е скоро!

Не питай ме дали съм те обичала -
чувствата си да разкривам не умея,
но поне не съм отричала,
даже да помисля и не смея.

Когато си стегна багажа,
ти не идвай при мен
и дали те обичам, ти недей пита...
Защото няма друго да кажа,
освен: "Бягай, иди си от мен...
самолетът ми във 6 ч. излита!"

С пресъхнали очи ще те изпратя,
с фалшивата усмивка на лице,
казвайки, че картичка ще пратя...
Даже няма да поискам да си стиснем и ръце!

Истината е, че искам
ти да ме забравиш.
Знам, че егоистично звучи
и че последната капка надежда ще изтискам,
но знам, че ти ще го направиш
и от мен следа не ще личи!

Какво да направя, когато
връщане назад не виждам?
Какво да чувствам, когато
мислиш си, че те обиждам?
.....

"Довиждане" кажи ми тихо -
махни с ръка от далече
и не искай да ме виждаш вече!!!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Geo (Георги Георгиев)

2009-10-13T15:14:57+03:00

Безнадеждно си го погледанала заминаването...
Аз за себе си го видях така преди време :

На заминаване

Леглото мирише на слънце
Вчерашният секс ме гъделичка
под чаршафа
думите все още са несвързани
и климатика шепне с тихо тракане
щората е татуирала бедрото ти
и тигърски потрепва с
всяко вдишване
тези сенки, тези утринни нахалници
те украсяват до поискване
не ми се става, хич не ми се става
първи
а утринта ми скача по главата
ще изтече докрай ноща със
пастата за зъби
ще трябва дълго следваща да чакаме...
и се разтваряме с дима на първите
цигари
в кафеният буркан потрепва утрото
и обещанието, че няма да
забравим
а до вратата се чернее куфарът...