Не искам...
Не искам да мисля!
Но как?
Пожари в сърцето не стихват...
Аз виждам очите ти пак
и устните как се усмихват!
Дъхът ти е още по-топъл
и шепотът пак е до мен...
Преглъщам ужасния вопъл
и помня последния ден!
Как зимното слънце студено
блестеше във твоите очи
безкръвно животно стаено.
Животът ни пак раздели...
11:37
18.01.1995
© Манол Манолов Todos los derechos reservados