Аз не искам да си моя,
чужда за мен си остани,
като слънчевото зайче от прозореца,
когато сме със залеза сами ...
Не искам вече да те моля
за поглед с тез безизразни очи,
нима грее слънцето в простора,
когато дъждовното небе сълзи?
Ще те приютя във моя спомен -
едно море от давещи вълни,
в което обичта ми тъй бездомна
се разби като прибой в скали ...
Казвам безнадеждното не искам
и душата ми жигосана се сви,
а сърцето, упоено с друга мисъл
все по - силно ме боли ...
© Валентин Василев Todos los derechos reservados
все по - силно ме боли ..."
Трудно е с тази упойка...Поздрави!