Не искам аз
Не искам аз
Не искам аз да плача
в робството на мрака.
Не искам аз да бъда
безлична и нещастна.
Не искам аз децата ми
да плачат от глад,
от недоизживяно детство.
Душите ни невинни, какво са
те виновни, за да страдат
под камшика на живота.
И истина една в мен изгаря ме
всеки ден и всеки час.
От чернобилска авария
синът ми мил обречен е
да страда цял живот!
И питам аз
и моля се на Бога...
за детето ми,
тъй свидно и добро,
кога ще дойде изцеление -
за таз тъй малка
и измъчена душа?!
А откъде ще дойде лек
за майчиното ми сърце...?
Душата ми е пленник
на съдбата,
нима тя вечно ще гори
на клада, в огъня на ада!
И мислите ми реят се объркани,
нима ще страдам всеки ден и час,
нима сърцето и душата ми
ще горят на клада, в огъня на ада
до сетния, до сетния ми час!
Съдба, живот, мизерия
и нищета.
Аз ви предизвиквам на дуел!
И до сетните си сили
ще се боря за по-добър,
осмислен и щастлив живот!
08.05.1994г.
© Катя Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти,че ме четеш.Продължавай да твориш,в света има много красоти,които трябва да докоснат сърцето на хората в твоята поезия
-
Благодаря ви от все сърце за топлите думи.
Дадохте ми криле за полет сред звездите...!
С най-добри пожелания Катя! -
Няма стара поезия,ще запомня това,когато искам да побликувам по-стари стихове.В стиха Ви се усеща дуела срещу несправедливостите на живота,затрогващ е и емоционален.Побликувайте,от вас човек може да се учи на стил
-
Здравейте, дано от тук нататък живота ви да бъде по-добър и с по-светло бъдеще! Успех с борбата и нека всички се обединим заедно, за да успеем.Наистина истински стих и много хубав!
-
Истинската поезия се пише тогава, когато ти е най-трудно, това е едно вълшебно дoкосване, което трябва да бъде написно тогава, когато е най-близко до твоето емоционално състояние... мисля че няма стара поезия...!
Истинската поезия се пише, когато си влюбен, когато обичаш, просто трябва да уловиш мига. Искам да благодаря на моята дъщеря, която ми даде стимул да публикувам, защото имам още много силни стихове, който избледняват с времето. А, аз искам да ги споделя с вас... с най-добри пожелания Катя! -
Поздрав за силата! /макар, че е старо стихо!/
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Сълзите ми, събрали яростта на страховете
едно "Защо" изкряскват в тишината на света...
Сърдечни поздрави Катя!