Не искам да имам очи,
когато не виждам твоя образ във тях...
Не искам да имам уста,
щом не успях да ти разкажа всичките си приказки...
Не искам да имам уши,
когато единствено тишината мога да чувам...
Не искам да имам крака,
щом не знам накъде да те стигна...
Не искам да имам ръце,
когато в прегръдките ми е само липсата ти...
Не искам да имам сърце,
щом това ще бъде моят единствен подарък за теб...
Не искам да имам душица - ожулена, наранена,
искам душата ми - една многоцветна сфера
от щастие и страст пак да се взриви...
© Виолет Гаджева Todos los derechos reservados