На кръстопът съм... Няма да те обвинявам!
Ти взе решение и... всъщност то е моят край...
Бъди щастлив! - аз вече няма да се появявам,
като дете на прага на намерения Рай...
Не бе щастлив... А болката променя!
Ти бе добър, но после опозна умората.
Защо човек любов с омраза сменя
и подражава горестно на хората?!
Това не зная - не можах и да науча,
а виждах как се ражда в тебе всеки ден.
От грешка в грешка се опитвах да сполуча
и да покажа най-чудесното, заложено във мен.
Но твоята любов не беше многократна,
тъй както слънцето топи снега,
сега стоя и се опитвам да отгатна
коя ли ще е новата ти "хубава жена"...
Но... има ли значение за мен това?
Щом нашите ръце не са преплетени в едно.
Щом вече не отправяш влюбени слова
и в мен вали безспирно, като из ведро?!
Върви!...
Почакай! Още нещо!
Не гледай, докато си тръгваш, моите очи!
Макар и в този ден от Май да е горещо,
след няколко секунди по лицето ми ще завали!
Върви! И не обръщай вече поглед!
Не искам да ме виждаш паднала на колене!
Аз няма да крада от тебе още...
Върви! И силата да стана ми отне!
© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados