Юрганът нещо ме боде,
сама съм - времето ме стяга.
Проклета да е тази нощ,
когато и сънят ми бяга.
Звездите ми гнездят в очите,
ако заспя, не искам да сънувам,
защото в ирисите ми искрите
ще пламнат в огън и ще затанцуват.
Кошмар ще стане, в болка ще се мятам
и във страха си бедствено ще плувам.
Изтръгнати сърца по пътя ще пресмятам.
Ще се стопя... Не искам да сънувам! ...