Не искам да заспивам и секунда,
защото са кошмарни тези сънища,
в които ме обзема страх, че чудото,
не ще ме претворява в бъдеще.
Не искам да заспивам нито миг,
без твоите целувки и горещо тяло.
Зависимост си моя. Наркотик.
Една безкрайност на началото.
Не искам да заспивам! Ще те чакам.
Дори в очите ми да си мираж от жажда.
Сълзите вече с болка съм изплакал −
душата ми в любов да се преражда!
Не искам да заспивам. И признавам си −
за тебе дни и нощи съм бленувал!
Не може да е влюбено и разминаване.
Наяве те желая! Не, сънувана!...
Стихопат.
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados