Не искам да зная
за вихрушките ледени,
които мрака превръщат
в мъгла заскрежена.
Не искам да зная
за куршумите последни,
които край мене прелитат,
а пространството стене.
Не искам да зная
за думите – тежка лавина,
която върху ми се сипе,
за очите ти, с омраза пропити.
...................................................
Не искам да зная...
...................................................
Но защо душата се разкъсва,
а сърцето пронизано кърви
и боли, страшно много боли...
Любовта ми безпътна
пие от чашата горчива,
тихо по огъня стъпва...
Опърлена, пак във мен се прибира.
25 12 2018
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados