10 oct 2020, 12:53

Не искам слънчогледи да умират 

  Poesía
455 9 9

Не ме забравяй, слънце, не, недей,

вземи ме с теб по твоя път кармичен.

И нека пътят твой - е мой – огрей

света със блясък медно - идиличен.

 

Вземи ме - там, където има цвят,

море, скали, вълни, поля красиви.

Не ни напускай, този сивкав свят -

ще ни въргаля в страсти полуживи.

 

Забравил птичи песни, топлина,

съблякъл вкупом всичките дървета.

Смразил до ледност утринна роса,

пропил със пустош жадните полета.

 

Не ме забравяй, слънце, не, недей –

във твоите искри живот намирам.

Със блясъка си дивен ме облей –

не искам слънчогледи да умират!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??