Рози винено червени,
красиви са, от времето непроменени.
Напомнят ми за кървавите следи,
които останаха след раздялата ни.
Капчици бели дъждовни,
те на сълзите изплакани напомнят отровни...
Отпивам от горчивината на любовта
и отново спомням си, че без теб съм сама.
Сама направих този избор, уви,
понякога и безгрешният греши.
Да ми простиш не успя
и остави ме да тъна в тъга.
Времето минава,
а аз не мога за теб да забравя.
Любов голяма си ми ти,
не искам да забравям красивите ни дни.
Ще останат ли завинаги в сърцето ми?
Ще се отдам ли пак на любовта?
Вземи от мен тази нашата.
Не я искам вече, разбери.
Искам с друг да споделя своите мечти.
Искам да обичам него така, както обичах и теб.
Искам да вземеш всичко от мен,
и спомените, и бедите,
и любовта, и сълзите.
2005
© Радена Todos los derechos reservados