Не искам вече да обичам,

не искам да срещам любовта

за какво ми е след някой глупчо да тичам,

и да плача.и да страдам след това.

Не искам и не мога,

вече нямам си дори сърце,

не,не мога вече да се боря,

искам само болкаатд а спре.

Искам към тебе да съм безразлична,

да не трепвам видя ли те пак,

да,това е стратегия отлична,

дано помогне да открия светлината в този мрак,

в който се губя безнадеждна и сама,

от както ти си тръгна

и никак аз не мога да те върна.

Но,аз и не искам,

ти до болка ме рани.

Открадан ми сърцето

и на малки парченца го разби.

Не искам да те мразя,

затова по-добре да не те виждам,

споменът красив ще се опитам да запазям,

но любовта до болка ненавиждам.

Не искам вее аз да стардам,

но някак и не искам да съм сам-сама,

в клада дяволска изгарям,

а молех се на Господ да не е така...

А те обичах много...

Ти за мене беше всичко.

За тебе дишах и се смеех,

само ти беше в сърцето ми едничко.

Но всичко хубаво си има край,

макар и някой да казват "С любовта не е така!",

в ад се превърна моят рай...

Боже избави ме от тази жестока болка и тъга...