Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
27 jul 2008, 21:18

Не искам зведи!.... 

  Poesía
1047 0 27

* * *

 

С китайски клечици хващаш звезди,

редиш ги в чиния от черен опал,

плаче луната както преди,

когато я грабиш без капчица жал.

Аз не искам поднос от звезди,

аз не искам сияния в синьо,

да оставям в душите им дневни бразди

и луната в небето да ме проклина...

Не копнея за оня блясък небесен,

макар и взет да е той от нощта,

искам само твоя огън телесен,

който гори във твойта душа...

Толкова просто е - искам сърцето ти,

като онова, което аз ти дарих

и тогава звездите... в небето ти,

ще бъдат за мен, най-прекрасния стих.

Остави тези клечки китайски,

те и без друго звездите не парят,

дай ми очите си - погледа райски,

сбери ги със моите - там, да догарят...

Ела до мен, легни на тревата,

за хладни звезди не излизай на лов,

те са красиви, но... не сгряват душата,

искам всецялата...

 

Твоя любов...

 

* * *

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми.
    Попринцип не обичам да чета любовна лирика, защото тя е прекалено лична.И някак си винаги ми звучи изкуствена, заучена и клиширана.
    Тук обаче не ми прозвуча така!
    Поздрав за хубавия стих.
  • Нежна откровеност...
    с приятна, ненатрапваща се решителност...
    завъртя колелото, Вал....БРАВО!
  • Благодаря за милите думи на всички ви!
  • Вал, отново се доказа!
  • Най-красивите чувства,изразени с най-хубавите думи по най-прелестния начин ето това е поезия.Супер!!!
  • Като песен... докосна душата ми. Благодаря!
  • Нали знаеш, човече? "Искаш да ме имаш? Първо ме създай..."
    И идвам...

    Много си, беее!
  • Много е хубаво!
  • Толкова просто е - искам сърцето ти,

    като онова, което аз ти дарих

    и тогава звездите... в небето ти,

    ще бъдат за мен, най-прекрасния стих. Разкошно! Отивам да го чета пак!
  • Много нежно,вълнуващо и красиво!
  • Чудесно! Много добре си го написал, искрено се възхищавам на начина ти на писане. Поздравявам те за него.
  • те са красиви, но... не сгряват душата,

    Абсолютно вярно!!!
    Поздрав и от мен!
  • Препрочтам го пак и пак.Прекрасен стих.
  • Не мога да ти опиша,колко ме трогна стихът ти!
    Чувството в него е толкова невинно и чисто,
    неопетнено и истинско,че ме грабна още с
    първия ред!
    Поздравления!
  • Много истински и човешки стих!!!
  • Не мога да откъсна поглед...
    Толкова е нежно и вълнуващо!
    Великолепен си, стихът ти също!
  • Толкова красиво си го описал Вал...!Приказно!
    Браво!
  • нежна и красива поезия...
    и все така вълнуваща...
    така се обича...искам всецялата твоя любов...
    Боже...колко е хубаво...!
  • Много нежен стих!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • "Ела до мен, легни на тревата,

    за хладни звезди не излизай на лов,

    те са красиви, но... не сгряват душата,

    искам всецялата...



    Твоя любов..."-Много е хубаво!Любовта няма нужда от излишен блясък, та тя е най-чистото чувство.Една истинска любов е по-недостижима и от звездите, когато си я намерил-тя е всичко.

  • чудесно!
  • прекрасно,приятелю....
    малките неща правят живота щастлив!
    за какво са ни звезди,щом нежната любов е с нас?
    поздрав вълчи!!!!
  • Нямам думи....
  • "Толкова просто е - искам сърцето ти,

    като онова, което аз ти дарих

    и тогава звездите... в небето ти,

    ще бъдат за мен, най-прекрасния стих."

    Най-простото понякога е трудно.
    Понякога изплъзва се от устните
    не точно най-очакваната дума.
    Понякога ти трябва нещо друго...

  • Ееее, Вал! Този стих е великолепен!!! И ме усмихна, широко ме усмихна!...
  • Ела до мен, легни на тревата,
    за хладни звезди не излизай на лов,
    те са красиви, но... не сгряват душата...

    Съкровено, по човешки топло желание! Аплодисменти, Вал!!!
Propuestas
: ??:??