Фенерчето на малката светулка
протяга лъч към твоето сърце.
Навън тъмата ядно затупурка,
очите ти закрива бързо със ръце.
А Светлината толкова отдавна
в теб вижда лепкавия мрак.
С нов шанс към мисията славна
тя кани те по детски, пак и пак.
Не искаш ли да чуваш синевата,
росата ѝ да пиеш ден след ден?
Снишен във ръста на тревата
да видиш себе си във полет уловен.
Не искаш ли да пишеш нова утрин
в сърцето да заплуват чудеса?
И погледа ти чист да се събуди
съзрял зад облак цветовете на дъга.
Не искаш ли да те изкъпе Светлината,
да потече в небесни стихове във теб?
Ще видиш красота над красотата,
оставиш ли отворено, измъченото си сърце.
© Мария Todos los derechos reservados