22 jul 2007, 22:08
Не-истина
Красиви чувства и красиви спомени.
Красиви случки, спиращи дъха.
Красиви хора, към света отворени,
с красиви мисли и красиви имена.
Красив дъждът, красиво си танцува.
Красиви облаци със форми на цветя.
Красиво слънцето, красиво мързелува,
очаквайки красивата луна.
Красив пейзаж, красива външност.
Кристална чаша със червено вино
в ръката на човек с красива същност,
говорещ, той, изтънчено и фино.
Красиво бъдеще, любов мечтана.
Красиви стихове в красива книга.
Красиво щастие, тъга преодоляна.
Усмивката във погледа е жива,
зщото знаеш колко си щастлив
и виждат през очите ти в душата,
а там си толкова болезнено красив...
И изведнъж сънят ти се изтрива.
Събуждаш се от крясък див
и утрото усмивката изтрива,
защото, както винаги, светът е сив.
И, както винаги, стоиш безчувствен,
опитваш миналото си да заличиш.
Фалшиви хора в твоя град изкуствен
те карат пак студено да мълчиш.
И, както винаги, дъждът отблъсква
и облаците гледат мрачно,
а слънцето във тях се блъска.
Луната се усмихва зло и страшно.
И, както винаги, се чудиш как
безцветните картини те привличат.
Душите им, обвити в мрак
и твоята душа завличат.
И, както винаги, не знаеш накъде,
не искаш да те мамят със любов.
Дебела книга в прашно чекмедже
напомня пак горчивия живот,
където мястото си не намираш,
но търсиш неуморно - ден след ден,
докато накрая не умираш,
от нищото отново победен.
Красиви случки, спиращи дъха.
Красиви хора, към света отворени,
с красиви мисли и красиви имена.
Красив дъждът, красиво си танцува.
Красиви облаци със форми на цветя.
Красиво слънцето, красиво мързелува,
очаквайки красивата луна.
Красив пейзаж, красива външност.
Кристална чаша със червено вино
в ръката на човек с красива същност,
говорещ, той, изтънчено и фино.
Красиво бъдеще, любов мечтана.
Красиви стихове в красива книга.
Красиво щастие, тъга преодоляна.
Усмивката във погледа е жива,
зщото знаеш колко си щастлив
и виждат през очите ти в душата,
а там си толкова болезнено красив...
И изведнъж сънят ти се изтрива.
Събуждаш се от крясък див
и утрото усмивката изтрива,
защото, както винаги, светът е сив.
И, както винаги, стоиш безчувствен,
опитваш миналото си да заличиш.
Фалшиви хора в твоя град изкуствен
те карат пак студено да мълчиш.
И, както винаги, дъждът отблъсква
и облаците гледат мрачно,
а слънцето във тях се блъска.
Луната се усмихва зло и страшно.
И, както винаги, се чудиш как
безцветните картини те привличат.
Душите им, обвити в мрак
и твоята душа завличат.
И, както винаги, не знаеш накъде,
не искаш да те мамят със любов.
Дебела книга в прашно чекмедже
напомня пак горчивия живот,
където мястото си не намираш,
но търсиш неуморно - ден след ден,
докато накрая не умираш,
от нищото отново победен.
© Полина димова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Страхотен стих. Наистина е красив
-
да не го беше забравил
-
Олеееее от кога го чаках.
-
Браво! Ритмичен стих! Изяла си една буква - можеш да я добавиш!
Сега отивам да чета другите ти стихове!
Поздрави, Поли!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Стиха иначе е страхотен, чете се на един дъх - поздравления!!