Без любов във бездната потъвам,
без любов не знам да съществувам!
Без любов съм в пълна тъмнина
и кръвта ми става на вода!
Без любов не мога и да дишам,
дори и стиховете трудно пиша!
Без любов съм мъченица,
затворена във клетка птица!
Без любов съм къща без комин,
без любов съм огън, но без дим!
И като море, но без вълни –
без любов съм нищо, разбери!
Без любов съм пясък във пустиня,
просяк уличен без милостиня!
Без любов съм зима посред лято,
зрънце ръж, изгубено в полята.
Без любов съм цвете без роса,
без любов съм просто не жена!
© Надя Уорендър Todos los derechos reservados