Не казвай, че е отминало времето,
и тежест превива уморени рамене,
че очите тъжно поглеждат... Отминало...
Времето – едно необятно бурно море.
Не казвай, че е късно за обич,
и в приятеля стар доверие няма!
Косите белеят, стъпваме бавно...
И в това снежнобелие светът е
за двама!
Дори отброявайки трийсет по две,
ние носим в гърдите дух на дете,
играем по-опитно в приказен свят,
с усмивка и ласка, с обич богат!
Ще разгаряме огъня в старата пещ,
с малка искра от недогаряща свещ,
ще протегнем ръце в топли обятия...
Светът е за двама – от пътя,
който остана!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados