Протягаш ръцете си и ме обгръщаш нежно,
Поглеждаш ме, а от очите ти прилива водопад от чувства...
Не, недей да казваш „Сбогом“! Не, все още! Не съм готова да го понеса.
Ще се сгуша.... Силно!!! Доколкото ми позволиш... Да. Поиграй си със косите ми!
Знаеш... Харесва ми! Не спирай!
Нежно ми е, сънливо, отмаляло... Отпускам глава на гърдите ти и се вслушвам в учестения ритъм на сърцето ти.
То ми нашепва онези чувства неизречени, казва ми всичко...
Ти мълчи! Недей! Не е нужно и ти да говориш.
Свеждаш глава, докосваш с устни онова местенце, усещаш пулса ми....
Да, 200 в минута... Не, не се плаши...
Обичам те и не искам да те пусна да избягаш толкова далеч!
Това е всичко... Да!
Боли ме... И тебе също?! Знам.
Спокойно! От тази болка не се умира...
Все пак скоро ще се върнеш... Нали обеща?!

Ирена