Не ме чети, когато си самотна разтуха не намирай с мене, душата ми прелиствайки сиротна живота ми превърна във поема... Не ме чети, когато имаш нужда от истини, от топлина, когато сутрин се събуждаш очите си отваряйки, не ме изпълвай със вина... Не ме чети, когато си щастлива и носиш на крилете си една надежда, как любовта ни ще е вечна, сега съм друг и друг във тебе се оглежда. Не ме чети, когато нямам име е лесно да забравиш кой съм бил и да простиш, и да оставиш във мислите ти някога и някъде аз слънчев бях за теб и мил... Не ме чети, когато ме прочиташ и всеки ред, и всяка дума като мъниста в огърлица, като трептяща скъсана от опън струна се разпиляват и трептят... Сега разумен съм, преди бях луд...
По заглавието реших, че тексът ще е съвсем различен, но ме изненада приятно Хареса ми!
п.п. По повод коментара отдолу - може би не е поставен правилния препинателен знак. Ако е удивителен и като отделно изречение: "Не ме чети!" и после да започва ново изречение: "Когато ме прочиташ...", ще е по-добре.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.